„Трите хаш“ прокарва президентска република
Александър МАРИНОВ
Тук и там из края наш
някой прави бойкот
и под всеки бойкот
поставя своя „ Троен Хаш “.
Валери Петров, „ Репортаж за трите хаш “
Напоследък бдителните нашенски бранители на устоите на демокрацията поставят неистови старания за разкритие на пъкления проект за компрометиране, ерозиране и ремонт на парламентарната форма на ръководство и замяната й със злокобен авторитаризъм под формата на президентска република.
Нека оставим настрани очевидния факт, че нито една институция или партия у нас не предлага промяна на формата на ръководство, нито даже инициира сериозна обществена полемика по тематиката. Също по този начин е ясно, че от практическа позиция сходна конституционна и политическа промяна допуска условия, които не съществуват и не не се знае по какъв начин биха могли да зародят. Но тези азбучни истини не успокояват будните цивилен (организирани и неорганизирани) съвести. Те са уверени, че този „ троен хаш “, който прави бойкот против българската народна власт, не е незнаен, търсиха, ровиха и най-после го разкриха.
Ролята на „ злодея пакостен “,
тласкащ страната ни към авторитаризъм, бе поверена на президента Румен Радев. Обяснението е впечатляващо, въпреки и с кухненски привкус: на президента му се е „ усладила “ изпълнителната власт, към която се домогва посредством назначаваните от него служебни държавни управления. Затова се пробва да дискредитира партиите като главен индивид на парламентарната политическа система и да внуши съмнение в обществото към тази форма на ръководство.
Тук обаче логиката на структурата стартира да куца. Проблемът е в това, че президентът не назначава служебните държавни управления, когато и както му се желае. Той просто извършва конституционните си отговорности в обстановките, когато парламентарно показаните партии не съумяват да излъчат постоянно държавно управление, или когато определеното държавно управление не дава отговор на минимални стандарти за резистентност и успеваемост. Защо се стига до зачестяването на тези рецесии през последните 10 и изключително през последните две години, е различен, значим въпрос, който в действителност заслужава справедлив и повсеместен разбор. Всички социологически и други данни демонстрират, че е налице задълбочаващ се срив на публичното доверие в партиите и съвсем всички политици, което тласка надолу спиралата на апатията и недоволството. Това в действителност е обезпокоително.
Но белким за това положение може да бъде упрекван президентът? Твърдят, че дестабилизирал държавното управление на четворната коалиция, като го подлагал на критика. Това е
на ниска цена опрощение за недъзите на обединението
и нейните водачи, които на процедура се самосвалиха от власт, а преди този момент се обиждаха и упрекваха във всички вероятни грехове и закононарушения. Впрочем, когато преди години Радев подлагаше на критика и се противопоставяше на ръководството на ГЕРБ, същите обвинявания звучаха от страна на тогавашните властници. А и от кой момент рецензията стана несъвместима с демокрацията?
Никой не е в положение да компрометира едно държавно управление, в случай че то ръководи както би трябвало, т.е. взема решение дейно проблемите на обществото. Локомотивът на четворната коалиция застина на място, а по-късно излезе от релсите, тъй като цялата му пара отиваше в свирката (пиара).
Любопитна детайлност от тази тайна доктрина за президента-саботьор на парламентарната народна власт, е, че главният му инструмент са назначаваните от него служебни държавни управления. Те били издигани като атрактивен контрапункт на парламентарно излъчените кабинети и по този начин подмамвали обществото по рисковия път на авторитаризма. Арсеналът на рецензиите се обогати при днешния длъжностен кабинет на Гълъб Донев, упрекван, че се меси в изборите и дискредитира партиите.
Ако приказваме за „ намесата “ на служебното държавно управление в идните избори,
проблем има, само че не там, където го виждат
неговите критици. Образно казано, телето би трябвало да се търси под кравата, а не под вола. Някои от политическите партии се пробват да намесят служебното държавно управление в изборите, като построяват предизборната си акция на основата на искания и нападки против кабинета и президента, освен това погрешни всъщност и постоянно арогантни по жанр. Но не помнят, че на изборите партиите и обединенията, а не президентът и служебното държавно управление ще се явят пред съда на жителите.
Министър-председателят и държавното управление като цяло не се поддават на опитите да бъдат въвлечени в такава игра, само че въпросът има и друга страна - какви ще са последствията за партиите от това, че вместо да се борят между тях за доверието на гласоподавателите, се оправдават със служебното държавно управление? Изборът е техен, само че най-вероятно резултатът няма да е добър. Защото те повтарят остарели неточности – още веднъж не се пробват да предложат реалистични и обосновани политики, нито обрисуват основата на едно почтено и реалистично съглашение за устойчиво бъдещо ръководство. Не се поставят старания за естествена междупартийна предизборна полемика. Служебният кабинет не може да им помогне в това отношение, той не е контрольор в детска педагогическа стая.
Иначе, що се отнася до действителното състояние в страната, служебното държавно управление е длъжно да показа пред обществото същинската картина. То нито ще прикрива, нито ще компрометира някого. Нека обстоятелствата приказват сами за себе си, а жителите да вземат решение.
Нали това е демокрацията?
Или нещо бъркаме?
Възниква разумният въпрос: в случай че служебните държавни управления от май предходната година до момента се справяха сполучливо, получиха много необятно публично утвърждение и даже послужиха като ракета-носител на трима нови политически водачи (техните качества и достижения са друга тема), за какво това се преглежда като бойкот против парламентарната форма на ръководство? Какво пречи на определените от Народното събрание държавни управления да заслужат същото положително публично отношение? И в случай че излъчилите ги партии не съумяват да се оправят с главната си социална функционалност, за какво не търсят същинските виновници за казуса?
Припомняме отговора, който дава Валери Петров в цитираната сатирична поема: „ Не по непознати инструктаж, ами локален забутаж, недознаш и замоташ, чийто създател си е баш Н-якой Н-екадърник Н-аш! “
Тук и там из края наш
някой прави бойкот
и под всеки бойкот
поставя своя „ Троен Хаш “.
Валери Петров, „ Репортаж за трите хаш “
Напоследък бдителните нашенски бранители на устоите на демокрацията поставят неистови старания за разкритие на пъкления проект за компрометиране, ерозиране и ремонт на парламентарната форма на ръководство и замяната й със злокобен авторитаризъм под формата на президентска република.
Нека оставим настрани очевидния факт, че нито една институция или партия у нас не предлага промяна на формата на ръководство, нито даже инициира сериозна обществена полемика по тематиката. Също по този начин е ясно, че от практическа позиция сходна конституционна и политическа промяна допуска условия, които не съществуват и не не се знае по какъв начин биха могли да зародят. Но тези азбучни истини не успокояват будните цивилен (организирани и неорганизирани) съвести. Те са уверени, че този „ троен хаш “, който прави бойкот против българската народна власт, не е незнаен, търсиха, ровиха и най-после го разкриха.
Ролята на „ злодея пакостен “,
тласкащ страната ни към авторитаризъм, бе поверена на президента Румен Радев. Обяснението е впечатляващо, въпреки и с кухненски привкус: на президента му се е „ усладила “ изпълнителната власт, към която се домогва посредством назначаваните от него служебни държавни управления. Затова се пробва да дискредитира партиите като главен индивид на парламентарната политическа система и да внуши съмнение в обществото към тази форма на ръководство.
Тук обаче логиката на структурата стартира да куца. Проблемът е в това, че президентът не назначава служебните държавни управления, когато и както му се желае. Той просто извършва конституционните си отговорности в обстановките, когато парламентарно показаните партии не съумяват да излъчат постоянно държавно управление, или когато определеното държавно управление не дава отговор на минимални стандарти за резистентност и успеваемост. Защо се стига до зачестяването на тези рецесии през последните 10 и изключително през последните две години, е различен, значим въпрос, който в действителност заслужава справедлив и повсеместен разбор. Всички социологически и други данни демонстрират, че е налице задълбочаващ се срив на публичното доверие в партиите и съвсем всички политици, което тласка надолу спиралата на апатията и недоволството. Това в действителност е обезпокоително.
Но белким за това положение може да бъде упрекван президентът? Твърдят, че дестабилизирал държавното управление на четворната коалиция, като го подлагал на критика. Това е
на ниска цена опрощение за недъзите на обединението
и нейните водачи, които на процедура се самосвалиха от власт, а преди този момент се обиждаха и упрекваха във всички вероятни грехове и закононарушения. Впрочем, когато преди години Радев подлагаше на критика и се противопоставяше на ръководството на ГЕРБ, същите обвинявания звучаха от страна на тогавашните властници. А и от кой момент рецензията стана несъвместима с демокрацията?
Никой не е в положение да компрометира едно държавно управление, в случай че то ръководи както би трябвало, т.е. взема решение дейно проблемите на обществото. Локомотивът на четворната коалиция застина на място, а по-късно излезе от релсите, тъй като цялата му пара отиваше в свирката (пиара).
Любопитна детайлност от тази тайна доктрина за президента-саботьор на парламентарната народна власт, е, че главният му инструмент са назначаваните от него служебни държавни управления. Те били издигани като атрактивен контрапункт на парламентарно излъчените кабинети и по този начин подмамвали обществото по рисковия път на авторитаризма. Арсеналът на рецензиите се обогати при днешния длъжностен кабинет на Гълъб Донев, упрекван, че се меси в изборите и дискредитира партиите.
Ако приказваме за „ намесата “ на служебното държавно управление в идните избори,
проблем има, само че не там, където го виждат
неговите критици. Образно казано, телето би трябвало да се търси под кравата, а не под вола. Някои от политическите партии се пробват да намесят служебното държавно управление в изборите, като построяват предизборната си акция на основата на искания и нападки против кабинета и президента, освен това погрешни всъщност и постоянно арогантни по жанр. Но не помнят, че на изборите партиите и обединенията, а не президентът и служебното държавно управление ще се явят пред съда на жителите.
Министър-председателят и държавното управление като цяло не се поддават на опитите да бъдат въвлечени в такава игра, само че въпросът има и друга страна - какви ще са последствията за партиите от това, че вместо да се борят между тях за доверието на гласоподавателите, се оправдават със служебното държавно управление? Изборът е техен, само че най-вероятно резултатът няма да е добър. Защото те повтарят остарели неточности – още веднъж не се пробват да предложат реалистични и обосновани политики, нито обрисуват основата на едно почтено и реалистично съглашение за устойчиво бъдещо ръководство. Не се поставят старания за естествена междупартийна предизборна полемика. Служебният кабинет не може да им помогне в това отношение, той не е контрольор в детска педагогическа стая.
Иначе, що се отнася до действителното състояние в страната, служебното държавно управление е длъжно да показа пред обществото същинската картина. То нито ще прикрива, нито ще компрометира някого. Нека обстоятелствата приказват сами за себе си, а жителите да вземат решение.
Нали това е демокрацията?
Или нещо бъркаме?
Възниква разумният въпрос: в случай че служебните държавни управления от май предходната година до момента се справяха сполучливо, получиха много необятно публично утвърждение и даже послужиха като ракета-носител на трима нови политически водачи (техните качества и достижения са друга тема), за какво това се преглежда като бойкот против парламентарната форма на ръководство? Какво пречи на определените от Народното събрание държавни управления да заслужат същото положително публично отношение? И в случай че излъчилите ги партии не съумяват да се оправят с главната си социална функционалност, за какво не търсят същинските виновници за казуса?
Припомняме отговора, който дава Валери Петров в цитираната сатирична поема: „ Не по непознати инструктаж, ами локален забутаж, недознаш и замоташ, чийто създател си е баш Н-якой Н-екадърник Н-аш! “
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ